От отрова поне се умира

Поднасям се с много кафе
и отрова във мънички чаши.
По дъното плъзгаш ръце
и от допира сам си се плашиш.
После пиеш. И плачеш. И стига
до сърцето последното време.
Последните тостове вдигаш
за финалната обич-поема.

Приемам се в мънички чаши
и с галони кафе се преглъщам.
Ако си мислиш – това е ужасно,
ако искаш от моята същност
да пиеш направо, да вкусиш,
помисли си, преди да избираш:
грешна стъпка – и губиш.
От отрова поне се умира.