От виното в очите се напивам.
Пелтеча от прилепналите длани.
С усмивката ми се разлива
желание. И пак желание
прокарва коловози обич
през пръстите ти, през косите,
по гладката ти кожа
и право през страните ми,
където пламва огън,
където аз горя на клада.
От хладния ти допир
настръхвам и отпадат
по малко всички дрехи,
наравно с всичко друго...
В една от тези нощи
аз много лесно ще загубя
онази тънка нишка, дето
ме свързва право към земята.
Така че привържи ръцете ми –
не искам никога да бягам.
четвъртък, 17 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар