четвъртък, 16 април 2009 г.

Последи от бронз и от същност

Забрави, каквото съм писала.
Каквото съм казвала – също.
Погреби тази измисленост
до потрошената бронзова същност,
която пропука. И падна,
щом докосна със устни страните.
Аз съм точно толкова гладна
за допир, за обич и близост
както бездомник за огън
и птичка за песен, за лято.
Във мен не остана и помен
от онази изящност, която
ме правеше глуха и сляпа,
студена и чужда, и друга.
Сега съм ръбата и драскам,
когато посегна, и грубо
резки по ръцете ти правя.
Но ти се усмихваш. И стъпваш
по тръни, сълзи и кошмари.
По следи от бронз и от същност
забрави, каквото съм писала,
каквото съм казвала, също –
в твоите пръсти съм истинска.
А предишното е...
предишно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар