четвъртък, 16 април 2009 г.

Момиче със пламък

Отрежи ми парченце небе –
много мрачно от снощи е вкъщи.
Много дълго тъма ме зове,
а аз не зная дали да отвръщам.
Уж съм в шепа искра и изгрявам,
щом докосна. А гасна. И тлея.
Наречи ме момиче със пламък,
което без пламък живее
и се лута в света безразборно.
Нямам вече подслони да диря.
Вече няма врати да отворя,
зад които светът да се крие
и да блесне в очите... Нелепо.
Тук е толкоз самотно и глухо.
Докосни ме. Дори да не светя,
още мога във теб да се сгуша.

Няма коментари:

Публикуване на коментар