неделя, 10 май 2009 г.

Song of the day



и


Причината

Да бъда силна за двама,
за трима,
за много,
по-крехка от ваза да бъда,
да преливам в тревога,
в Умора,
във пъкъл,
да летя и да лазя,
да съм тук и далече
и когато нагазя
във треви
и в копнежи,
да броя по звездите
колко време остава
и ту на момиче,
ту на демон да ставам,
да тормозя и галя,
да докосвам, да викам,
да намеря в оная,
тъжно-смешничка мисъл
точно триста причини
да забравя за всичко,
после пак да се върна
и във теб да се впримча,
да подскоча, да падна,
да разкажа, да скрия
и обичта от грамадна
да превърна във „ние” -
мога толкова много,
че и двойно отгоре,
ако ти в теб намериш
причината
да ме помолиш.

събота, 9 май 2009 г.

Момичета, долу ръцете! Спиралите също. Ако обичате, седнете прилично. С всички части на тялото, госпожичке! Точно ти, на първия ред вляво. Без обидени физиономии, моля, докарват бръчки. Да, проклета съм, нещастна и стара. Щом казвате, и червилото ми е ужасно. Да, вероятно съм незадоволена. И с грозни обувки. Още нещо? А, да, прави сте, сакото е от преди да сте родени. Милена, падна ти изкуственият нокът. Не пищи така, момиче, не боли да ти го присадят. Да, неописуема трагедия е, но мисля, че ще се справиш и без Бърза помощ.

Стефане, защо не опиташ да използваш седалката на стола? После разкажи и на останалите какво е. Гледам, че Димитър, Иван и Станимир са се умълчали, чак пасианси редят. Мирослав да не би днес да го няма и се разпада четворката? Нищо, утре ще дойде.

Теодоре, защо не кажеш на всички ни тази толкова забавна история, и без това половината вече я слушаме откъм средата нататък. И си прибери книжката, днес няма да разискваме историята на Metalica.

А къде са Петър, Барбара, Ричард и Клаудия? Е, ще им пишем отсъствия.

Та, клас, стани, клас, мирно...

сряда, 6 май 2009 г.

Ева № 13

Кажи, че съм щура и буйна.
И с пръсти превземам и сривам.
Кажи, че очите ми струйно
и звънко преливат на вино
и кафяви, те стават червени,
щом усетя кръвта да бушува.
Отречи се, човече, от мене
и кажи, че си струва
да побегнеш от мен надалеко,
да се скриеш зад триста дървета.
Аз съм твърде красива и смела
и ужасно, ужасно проклета
и не ставам за мило момиче.
То от мене какво пък ли става!
Ако сърцето ти тръгне да пита,
ти така му кажи! И забравяй.

Song of the day