сряда, 18 ноември 2009 г.

Unplugged people

Ценностна мозайка от любов, общуване и нови поколения

Училищен психолог изготвил анкета, с чиято помощ да разбере по-добре душевното състояние на завършващите същата година гимназисти. Учениците трябвало да отговорят анонимно на 18 въпроса за личния си живот. Ето как е определил отношенията с голямата си любов неизвестен осемнайсетгодишен:

1. Кой направи първата крачка?
Аз, естествено.

2. Беше ли „любов от пръв поглед”?
Че как. Само като му видях покритието, разбрах, че под него се крият страшни параметри.

3. С какво ви привлече?
С чар, памет, комуникативност. Личеше си, че дискът му не се върти напразно. Веднага си паднах по входно-изходните му устройства.

4. Още ли сте заедно?
Сега-засега.

5 .Колко време прекарвате заедно?
13-14 часа дневно.

6. Колко време мислите, че ще издържите заедно?
Поне до Коледа. Сега нямам нужните средства за развода ни.

7. Имало ли е момент в отношенията ви, в който сте смятали, че ви омръзва?
Непрекъснато. Остарява с всяка минута, да го вземат скрападжийте дано.

8. Какво цените най-много в него/нея?
Златната сърцевина.

9. Споделете една негова/нейна добра страна.
Издръжлив е, по дяволите. И да риташ, и да ругаеш, все тая, работи.

10. А една лоша?
Работи.

11. Кой е най-хубавият ви спомен заедно?
Първият път, като го заведох вкъщи. Няма такава радост. Изпотиха ми се ръцете, докато го ръчна навсякъде. Беше ден с високо напрежение.

12. А най-лошият?
Като му гръмна захранването. Три дена плаках.

13.Най-много би ви наранил/а, ако...
Сдаде багажа пак точно като трепя някого. Тва най го мразя.

14. Кой е най-големият проблем на връзката ви?
Скоростта. Всичко става от бавно по-бавно! Ако продължава така, режа кабелите, които ни свързват.

15. Имало ли е момент, когато сте били на крачка от раздяла?
На рождения ми ден. Ама вината си е моя, като вярвам сляпо на наште, ще си страдам сега персонално.

16. Изневерявали ли сте му/й?
Добре де, случва се, признавам. Ама то е за малко, почасово. Разбирате ме, нали? Понякога на човек му се иска нещо ново, ей така, за тръпката. Сърчицето ти копнее за екстри, дето ги нямаш вкъщи. Без да му мислиш много, просто мачкаш, стискаш, трепеш, правиш си кефа и си отиваш. Ама винаги ме усеща, като се върна. Ще кажеш, че и радар му е монтиран.

17. Купували ли сте му/й подаръци?
То не беше ROM, RAM... няма дъно! Все едно издържам семейство, а не компютър.

18. Това най-сериозната ви връзка досега ли е?
Да.

вторник, 17 ноември 2009 г.

Song of the day

петък, 6 ноември 2009 г.

Всичко е същото

Аз съм си същата
като преди десет години –
на снимки се мръщя
и се смея с усилие,
на живо съм искрена
и раздавам бонбони
от подсладените истини,
за които говорим
само щом сме самички
и само по мръкнало,
нощем стихове сричам
и косите ми щръкнали
още на слънце се правят,
и още съм млада.
И всичко е същото.

Само тебе те няма.

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

А може би

Аз може би ужасно съм грешала –
в един живот
невсичко се постига,
в един живот с Голямата раздяла
завършват всички мои стихове.
И просто няма кой да ме спаси,
когато Тя,
Голямата любов, умира.
И може би на друг не му тежи
сърце, което не разбира
защо е толкова погрешен ход,
ако не вярва в крайните раздели.

А може би в един живот
аз бъркам само в три недели.

Нешекспиров финал на Шекспирова обич

От името на Жулиета:
ме боли.
Отказвам да се примиря с отрова!
Не може просто да горчи,
а после –
много дълго сбогом.
Отказвам да завърша с монолог,
да плаче после майка ми,
да се напие
от мъка старият пророк,
че видите ли, той не го предвидил.
Защо ни е голямата любов,
щом мъката по нея е безкрайна?
Ромео, казва,
е готов
за мен да се прекръсти тайно.
Но ако той се промени,
нима и краят ще е по-различен,
ако е писано в сълзи
да се убием от обичане?
Какво се случва с любовта?!
Нима и тя
в канавката изтича,
удавена в вина
и кървите мисли на момиче?
Ако не може Тя да ни спаси,
отказвам се!
Ромео да обича
някоя посредствена Сузи,
Елена или Беатриче.

Мечтаната жена

Мечтаната жена си е отишла.
Познавам по палтото й - го няма.
Познавам по това затишие
и зейналата в тебе рана.

Заминала е, без да се сбогува.
Оставила кафето си непито.
Оставила и мен - да се преструваме,
че още съм жената от мечтите ти.

* * *

Най-хубавото нещо ми се случи.
И после падна цялото небе
връз мене –
от приказката краят се отчупи.
И се разплака цялата Вселена.

И нямаше „три дена яли...”,
от мъка гостите ни се напиха.
Да бе от някъде видял го,
ти щеше пак да си отидеш.

От отрова поне се умира

Поднасям се с много кафе
и отрова във мънички чаши.
По дъното плъзгаш ръце
и от допира сам си се плашиш.
После пиеш. И плачеш. И стига
до сърцето последното време.
Последните тостове вдигаш
за финалната обич-поема.

Приемам се в мънички чаши
и с галони кафе се преглъщам.
Ако си мислиш – това е ужасно,
ако искаш от моята същност
да пиеш направо, да вкусиш,
помисли си, преди да избираш:
грешна стъпка – и губиш.
От отрова поне се умира.

Вина

От истините,
казваш,
не боли.
Очите ми ранило нещо друго,
по дланите оставила следи
не чиста обич,
а моментна лудост,
плевнята подпалила вина
и покривът изгаря
от илюзии,
и тази
странна
тишина
е просто липсата на грубости,
веригата държи онази част,
която е фалшивата
у мене...
Защо тогава –
питам аз –
трепериш, без да ме погледнеш,
защо,
отворя ли уста,
ти правиш три следи назаде?
Кажи,
чия вина
направи плевнята на клада?