вторник, 23 февруари 2010 г.

С един приятел пушим над кафе

С един приятел пушим над кафе –
и двамата заклети непушачи –
за моето отмъкнато сърце
и неговото страшно неудачие.
Къде сгрешихме? Господ знае.
А може би и Той ще се зачуди
на цялото това страрание,
с което ценното се губи
и бяга важното далече,
и грешното застава първом.
Приятелят ми е добър човечец,
а все го ще го наръгат гърбом
и все ще го обиди някой,
и все ще го рани живота.
Приятелят ми твърдо смята,
че с него сме от сорта –
създадени за вино,
а пък оцет от нас се ражда.
И смеем се наивно
над тази явна кражба,
която ни превръща в роби
на нечиите зли поличби,
над които вечно спорим…

А май че пречим си самички.

След сто години

От миглите ми капят снегове.
Аз май че пак съм
сто години спала,
убодена с вретеното-сърце
на следващия принцоподражател.
И съм пропуснала,
че той е много друг,
че стъпките му вечно криволичат
и не върви в подобен път,
и някак си
не ме обича.
Аз май че сто години чаках
Целувката,
която не пристигна,
и устните ми залиняха.
И тръните ми се издигнаха,
за да пробождат,
щом погледна
фалшивата любов-протеза,
на която ако се облегна,
ще ме затвори пак
в кафеза,
във който вече сто години
душата ми стои самичка...

И не очаквай, мили принце,
сега да те позная
и обичам.

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Мисли за деня

Не си бях теглила късметче за новата година. Бях толкова залисана да се самосъжалявам по хиляда и една причини, че пропуснах веселата част от почти всичко край мен. Точно като снежинките навън днес, се оставих вятърът да ме носи от една посока на друга, забравила, че мога да летя самичка. Ето, и преди минута го направих, изсипах листчетата на леглото си с намерение просто да затворя очи и както винаги, да хвана някое. А се оказа, че моето късметче, онова, което ми трябваше да прочета тъкмо сега, се е скрило в гънките на торбичката. Кой знае, може би ако не бях бръкнала вътре, щях да извадя друго късметче. Но "Има време за всичко!" - това имах нужда да си спомня тъкмо днес. Преди шеговито се утешавах, че "ако сега съм гениална, какво ще правя на 30?". Но станах на 21 и един от хората, които все се оглеждат през рамо да видят колко път са изминали, без да се сещат да премерят с поглед разстоянието, което остава пред тях, или да се насладят да пътуването. Така че моята първа точка от, надявам се, успешния ми списък за 2010 година е:

1. Забавлявай се.