петък, 1 януари 2010 г.

Лошата трева расте бързо

Ще поникна в очите,
ще протегна бодили.
И ще скъсам каишките истини,
на сърцето ти взели
последните сили
и до капка кръвта ти изстискали.
Ще прокарам стеблата
по ръба на лицето ти.
И ще галя по дните ти с връхчета.
А когато намериш
зелено в ръцете ти,
а когато покрият се с мъхчета
всички стари забежки,
любови предишни,
на минало вехти признания,
със живия плет
ще затворя излишното
и ще го пратя напряко в изгнание.
Ти се смееш –
навярно объркан,
че красиво върви със приличното.
Но жената във мене
отдавна е тръгнала
по лоши пътеки към всичкото.
Тъй че стъпвай полека –
земята пропада,
ако не знаеш къде са пролуките.
А ти не знаеш...
Не искам да страдаш,
преди дори да усетиш бодилите.

Аз съм лоша тревичка,
поникла в сърцето ти…
Още щом ме поискаш,
знай от мен,
то превзето е.