ПОЕТични и поЕТИЧНИ мисли

Всичко е същото

Аз съм си същата
като преди десет години –
на снимки се мръщя
и се смея с усилие,
на живо съм искрена
и раздавам бонбони
от подсладените истини,
за които говорим
само щом сме самички
и само по мръкнало,
нощем стихове сричам
и косите ми щръкнали
още на слънце се правят,
и още съм млада.
И всичко е същото.

Само тебе те няма.

ПОЕТични и поЕТИЧНИ мисли

А може би

Аз може би ужасно съм грешала –
в един живот
невсичко се постига,
в един живот с Голямата раздяла
завършват всички мои стихове.
И просто няма кой да ме спаси,
когато Тя,
Голямата любов, умира.
И може би на друг не му тежи
сърце, което не разбира
защо е толкова погрешен ход,
ако не вярва в крайните раздели.

А може би в един живот
аз бъркам само в три недели.

ПОЕТични и поЕТИЧНИ мисли

Нешекспиров финал на Шекспирова обич

От името на Жулиета:
ме боли.
Отказвам да се примиря с отрова!
Не може просто да горчи,
а после –
много дълго сбогом.
Отказвам да завърша с монолог,
да плаче после майка ми,
да се напие
от мъка старият пророк,
че видите ли, той не го предвидил.
Защо ни е голямата любов,
щом мъката по нея е безкрайна?
Ромео, казва,
е готов
за мен да се прекръсти тайно.
Но ако той се промени,
нима и краят ще е по-различен,
ако е писано в сълзи
да се убием от обичане?
Какво се случва с любовта?!
Нима и тя
в канавката изтича,
удавена в вина
и кървите мисли на момиче?
Ако не може Тя да ни спаси,
отказвам се!
Ромео да обича
някоя посредствена Сузи,
Елена или Беатриче.

ПОЕТични и поЕТИЧНИ мисли

Мечтаната жена

Мечтаната жена си е отишла.
Познавам по палтото й - го няма.
Познавам по това затишие
и зейналата в тебе рана.

Заминала е, без да се сбогува.
Оставила кафето си непито.
Оставила и мен - да се преструваме,
че още съм жената от мечтите ти.

ПОЕТични и по ЕТИЧНИ мисли

* * *

Най-хубавото нещо ми се случи.
И после падна цялото небе
връз мене –
от приказката краят се отчупи.
И се разплака цялата Вселена.

И нямаше „три дена яли...”,
от мъка гостите ни се напиха.
Да бе от някъде видял го,
ти щеше пак да си отидеш.

ПОЕТични и поЕТИЧНИ мисли

От отрова поне се умира

Поднасям се с много кафе
и отрова във мънички чаши.
По дъното плъзгаш ръце
и от допира сам си се плашиш.
После пиеш. И плачеш. И стига
до сърцето последното време.
Последните тостове вдигаш
за финалната обич-поема.

Приемам се в мънички чаши
и с галони кафе се преглъщам.
Ако си мислиш – това е ужасно,
ако искаш от моята същност
да пиеш направо, да вкусиш,
помисли си, преди да избираш:
грешна стъпка – и губиш.
От отрова поне се умира.

ПОЕТични и поЕТИЧНИ мисли

Вина

От истините,
казваш,
не боли.
Очите ми ранило нещо друго,
по дланите оставила следи
не чиста обич,
а моментна лудост,
плевнята подпалила вина
и покривът изгаря
от илюзии,
и тази
странна
тишина
е просто липсата на грубости,
веригата държи онази част,
която е фалшивата
у мене...
Защо тогава –
питам аз –
трепериш, без да ме погледнеш,
защо,
отворя ли уста,
ти правиш три следи назаде?
Кажи,
чия вина
направи плевнята на клада?