След сто години

От миглите ми капят снегове.
Аз май че пак съм
сто години спала,
убодена с вретеното-сърце
на следващия принцоподражател.
И съм пропуснала,
че той е много друг,
че стъпките му вечно криволичат
и не върви в подобен път,
и някак си
не ме обича.
Аз май че сто години чаках
Целувката,
която не пристигна,
и устните ми залиняха.
И тръните ми се издигнаха,
за да пробождат,
щом погледна
фалшивата любов-протеза,
на която ако се облегна,
ще ме затвори пак
в кафеза,
във който вече сто години
душата ми стои самичка...

И не очаквай, мили принце,
сега да те позная
и обичам.

Мисли за деня

Не си бях теглила късметче за новата година. Бях толкова залисана да се самосъжалявам по хиляда и една причини, че пропуснах веселата част от почти всичко край мен. Точно като снежинките навън днес, се оставих вятърът да ме носи от една посока на друга, забравила, че мога да летя самичка. Ето, и преди минута го направих, изсипах листчетата на леглото си с намерение просто да затворя очи и както винаги, да хвана някое. А се оказа, че моето късметче, онова, което ми трябваше да прочета тъкмо сега, се е скрило в гънките на торбичката. Кой знае, може би ако не бях бръкнала вътре, щях да извадя друго късметче. Но "Има време за всичко!" - това имах нужда да си спомня тъкмо днес. Преди шеговито се утешавах, че "ако сега съм гениална, какво ще правя на 30?". Но станах на 21 и един от хората, които все се оглеждат през рамо да видят колко път са изминали, без да се сещат да премерят с поглед разстоянието, което остава пред тях, или да се насладят да пътуването. Така че моята първа точка от, надявам се, успешния ми списък за 2010 година е:

1. Забавлявай се.

Лошата трева расте бързо

Ще поникна в очите,
ще протегна бодили.
И ще скъсам каишките истини,
на сърцето ти взели
последните сили
и до капка кръвта ти изстискали.
Ще прокарам стеблата
по ръба на лицето ти.
И ще галя по дните ти с връхчета.
А когато намериш
зелено в ръцете ти,
а когато покрият се с мъхчета
всички стари забежки,
любови предишни,
на минало вехти признания,
със живия плет
ще затворя излишното
и ще го пратя напряко в изгнание.
Ти се смееш –
навярно объркан,
че красиво върви със приличното.
Но жената във мене
отдавна е тръгнала
по лоши пътеки към всичкото.
Тъй че стъпвай полека –
земята пропада,
ако не знаеш къде са пролуките.
А ти не знаеш...
Не искам да страдаш,
преди дори да усетиш бодилите.

Аз съм лоша тревичка,
поникла в сърцето ти…
Още щом ме поискаш,
знай от мен,
то превзето е.

"Онази" кутия

Недей да плачеш, хайде спри.
Злините, вярно, пусна по земята,
от любопитството ти ще боли
децата на децата на децата
на твоите... Но стига вече.
От сълзите не става по-добре.
Мъжът ти е човечен –
ще ти прости и разбере
защо капакът те притегли,
защо забраната сломи
дори и малката потребност
да си добра и предреши
какво ще става после...
Недей да плачеш над това.
Защото с мъката и злото
ти пусна мене по света.
Аз ще поправя, що разтури,
ще прилаская, койт сломи...
Надеждата дари на други.
Сега повярвай в нея ти.

Мисли за днес

„Ти си вкусна като поничка с крем!”
Ето така искам да ме обичат – без притеснения дали и къде ще се лепна, без уговорки в кои дни да ме приемат, без захласване по глазурата ми или страх какво се крие под нея... Да ме обичат цялата или никаква част от мен. Да осъзнават, че не ставам за заместител на някакви по-шикозни десерти, нито пък могат да ме заместят с подсладители. Че вътрешността ми е тайна рецепта, която ще кажа на онзи, който се осмели да я опита.
И си мисля, че всеки заслужава поне веднъж в живота една многокалорична, захаросана и сладка обич, която се топи в устата, прави те щастлив и ти показва, че с верния човек килограмите, комплексите и несъвършенствата замлъкват пред вкуса на истинската любов.
Да ви е сладко!

Мисли за днес

"Излей кофа с вода върху гадна съседка" - хм, мисля си, предколедно, да се въздържам от подобни действия. В това време "гадната съседка" така бързо ще замръзне, че дори няма да разбере какво й се случва. Вярно, една ледена статуя пред входа ще украси още повече празниците, но... :-) Стига лоши постъпки.
В тази връзка, ще споделя, че в един филм чух нещо, което силно ме подразни - "Да бъдем добри, Коледа е". А в останалото време от годината? Защо да не сме добри на Спасовден? Или на Голяма Богородица, на свети Пантелеймон, на Ивановден? Ако ще сме послушни само по празници, светът дължи голяма благодарност на религиите, които са изпъстрили календара си с дни на светци.
Гадните съседи в Глобалното ни село винаги ще ги има. Въпрос на избор е как ще се справим с тях. А за някои, очевидно, е и въпрос на ден, в който ще го направят.

Мисли за днес

Аз съм един от най-щастливите хора в света. И понеже често-често го забравям, Господ ми праща приятели, които да ми напомнят. Като поклон към Лора, която е прекрасна и, слава Богу, го знае, ще споделям често мъдростта и силата, които влива венозно и редовно в сърцето ми подаръкът й за рождения ми ден - 365 листчета с късмети и пожелания, които да правят деня ми по-добър.

Днешната порция любов е под слънчево-жълтата формата на "Почивай си на воля!". Свалям угризенията и оставам по гол мързел : ) Което ми напомня да пожелая на света като цяло да ме последва :Р