сряда, 19 август 2009 г.

Прозрение

Когато стана,
всъщност не болеше.
Дори не се усещах,
че кървях.
С една стрела,
пронизала ръцете,
и сто стрели, забити между тях,
прекрачих прага.
Никой не реагира.
Не плака майка ми и брат ми не крещя.
Поднесоха обяд.
И с чаша бира
баща ми щастие разля.

Когато стана,
всъщност не болеше.
Защото болката
пристигна след това –
едва когато се усетих,
че с месеци вървяла съм така...

Няма коментари:

Публикуване на коментар