четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Нешекспиров финал на Шекспирова обич

От името на Жулиета:
ме боли.
Отказвам да се примиря с отрова!
Не може просто да горчи,
а после –
много дълго сбогом.
Отказвам да завърша с монолог,
да плаче после майка ми,
да се напие
от мъка старият пророк,
че видите ли, той не го предвидил.
Защо ни е голямата любов,
щом мъката по нея е безкрайна?
Ромео, казва,
е готов
за мен да се прекръсти тайно.
Но ако той се промени,
нима и краят ще е по-различен,
ако е писано в сълзи
да се убием от обичане?
Какво се случва с любовта?!
Нима и тя
в канавката изтича,
удавена в вина
и кървите мисли на момиче?
Ако не може Тя да ни спаси,
отказвам се!
Ромео да обича
някоя посредствена Сузи,
Елена или Беатриче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар