четвъртък, 17 декември 2009 г.

„Някои хора ти е писано да срещнеш...” (Аз живея в очите му)

Аз живея в очите му –
сутрин среща света
през кафявото в моите ириси.
Щом отвари прозорец,
в него вижда градът
момчето с момиче в гърдите си.
После пие кафе
и преглъща сълзи,
дето толкова дни съм изплакала,
и тръгва на поход
по мойте следи,
и понася в сърцето очакване.
През работния час
стиска зъби и с тих
стон разлива по листа мастило,
щом усети да капя
в поредния стих,
който пише за бъдещо минало.
С ръцете му после
милвам нощния хлад
и през устните вкусвам простора...
Аз живея във него.
И макар непознат,
ми е по-близък от всичките хора.

3 коментара:

  1. Много нежно и красиво,феерично.
    Уловила си възможно най-краткия миг , в който любовта е далече, но си щастлив.
    Браво :)

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятно е!Прекрасно и истинско...Благодаря.

    ОтговорИзтриване