събота, 20 юни 2009 г.

ПРЕДАЙ НАТАТЪК ИЛИ НЕКА ПРОДЪЛЖАТ ДА ВАЛЯТ ИЗНЕНАДИ...

Добре, добре, ето ме, доказахте ми, че не мога да се скрия : ) Колкото и да ми се иска да е обратното, благодаря ви, мили мои момичета - Гео и Криси, че ме поставихте начело на вашите списъци. Знам, че го направихте от любов, и бъдете сигурни, ви я връщам. Но не заради вас пиша това, а заради себе си - любопитна съм какъв ще бъде резултатът от резюмирането на личността ми в седем точки. Моят непризнато голям егоизъм винаги е тропал по душения ми еквивалент на заседателна маса и е настоявал над другите чувства, че съм малко нещо изключителна. Време е да му натрия носа : )

Избирам да посоча тези неща, без които никога не бих могла да съществувам и да греша по начина, по които го правя днес. Ако не бях изпитала, срещнала, обичала, мразила, гневила се на тези неща, нямаше да бъда аз. Всичко онова, което не се побра в изброените неща, е произлязло от тях и би изчезнало безвъзвратно, ако нещо в миналото ми или в тези седем прости точки се промени.

Ще започна с емоциите. Те са... най-неуправляемата част от мен. И може би най-силната. Едновременно с това са най-нелогичната, най-опасната (както могат да потвърдят... хм, доста хора) и най-смислената ми част. Бе емоциите си бих била просто обвивка с подобни на моите нос, коса и... каквото там остане, след като ми се вземе напълно живецът.

На второ място е семейството ми. Помните ли филма "Моята голяма луда гръцка сватба"? Ако да, значи имате бегла представя какво представляват роднините ми - безкрайна и шумна върволица от ненормални, обсебващи, вечно недоволни и побъркващи мечета с грижовни сърца, които ще те разнежат до сълзи и едновременно с това ще те докарат на крачка от извършване на углавно престъпление. И въпреки това обичта ми към тях е точно толкова голяма, колкото е тяхната към мен - с безкрайни параметри.

Следват думите във всичките им форми. Поезията няма как да ме напусне, защото без нея ще спра да дишам - без преувеличения, тя ми е въздухът, в който и живея, и летя, и падам, и ставам, и продължавам. Прозата е моето спасение, толкова неща не съм записала и никога няма да запиша, но самото им раждане в сърцето и в мислите ми дава утехата, която ме крепи. Не мога да кажа, че аз избрах журналистиката, по-скоро нямаше как иначе да бъде. С всяка ужасена от бъдещето клетка на тялото си се надявам пътят ни заедно да не е прекалено тежък и да го вървя уверено и дълго.

Номер... четири? Тук са приятелите. Думите и чувствата ми няма как да стигнат, за да ви опиша. Близки и далечни, срещнати и несрещнати - вие ме учите всеки ден. Не спирайте никога.

До приятелите са хората, нарочно отделени. Те ме ужасяват, нараняват, разочароват, презират, мамят, предават. Но не бих била същата и без всичко хубаво, което са ми дали, и без всичко лошо, което предстои да ми причинят.

Шесто... след сериозен размисъл, ще кажа, че е Борис. Ти винаги ще бъдеш много важен човек за мен заради всичко, наистина всичко, което направи. Благодарна съм ти, че ме научи да бъда, каквато съм, без страх, че ще бъда отхвърлена, и искам да знаеш, че обичам и след теб. Желая ти само щастие и ме натъжава, когато виждам, че го нямаш.

На последно място ще поставя всички онези, които съм обичала и обичам. Защото без вас, прекрасни мои, никога нямаше да съм себе си. Заслужавате първите места в мислите и сърцата на всички, които ви познават, и вярвам, че ще ги имате.

Ще "предам щафетата", по правило, на много малко от толкова скъпите ми хора, макар да знам, че някои няма да я последват:
- Нели - мое поетично отражение.
- Ками - много повече от приятел и подкрепа.
- Дидо - бисер сред бисерите.
- Велианна - красота и безстрашие.
- Емма - любов в чиста форма.
- Ирина - любов в чиста форма.
- Никола - притежател на сърцето ми.

Всички вие, които не сте тук, знайте, че сте в сърцето ми и никоя класация не може да ви извади оттам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар