петък, 12 юни 2009 г.

Не ме отпращай...

Не ме отпращай!
Щом ти се мълчи,
от устните ми шепоти ще капят,
с очи ще те прегръщам
и с очи
безпочвените доводи ще стапяш.
Ще бъда по-безмълвна от богиня,
от статуя,
икона,
от жена,
която си обичал и подминал.
Ще бъда точно толкова добра
и няма никак да ти преча –
със думи, звуци,
със любов.
Ръцете ми ще се прережат
и устните ще станат гроб,
но аз ще бъда страшно тиха.
Не ме отпращай
гневен и ранен.
Когато ти премине и изстинеш,
ела да се постоплиш в мен.

3 коментара:

  1. Привет! Радва ме, че си намерил нещо за себе си в моите на моменти много объркани и винаги много лични откровения. Дано продължава да е така! :)

    ОтговорИзтриване