неделя, 21 юни 2009 г.

Мелодраматично

Избирам мелодраматичния финал –
аз много плача,
ти прекрачващ прага,
навън гърми,
а във дъжда си сврял
жената,
за която всъщност чака
един живот и сто пропити нощи.
Избирам да боли като от нож,
да стена,
да кървя,
а после
с омраза да наливам тост
за теб и нея...
Боже,
всичко друго,
но не и тази тишина!
Нека да се хулим грубо
и търсим в другия вина...
а не да гледаш толкова смирен.
Крещи и викай!
Шом ще си отиваш,
да бъде краят тежък и нелеп...
Една любов не бива
да умира тихо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар