Вина

От истините,
казваш,
не боли.
Очите ми ранило нещо друго,
по дланите оставила следи
не чиста обич,
а моментна лудост,
плевнята подпалила вина
и покривът изгаря
от илюзии,
и тази
странна
тишина
е просто липсата на грубости,
веригата държи онази част,
която е фалшивата
у мене...
Защо тогава –
питам аз –
трепериш, без да ме погледнеш,
защо,
отворя ли уста,
ти правиш три следи назаде?
Кажи,
чия вина
направи плевнята на клада?