четвъртък, 17 декември 2009 г.

И въпреки това... приемам

Нямало да се събудя по петли
и устните ми щели да синеят,
очите ми – по-ярки от звезди,
на пепел щели да изтлеят,
косата ще се сплитала сама
и кичурите щели да окапят...
Щяла съм и да умра
от мъка, че не се удавя
сърцето ми в сълзи,
когато ти ще си отиваш.

Така, ми казват, ще боли,
ако сега реша да обичам.

3 коментара:

  1. ...с риск да прозвуча мазохистично, не мисля ,че има нещо по-красиво от страданието.

    ОтговорИзтриване
  2. Ако (не) правехме всичко, (за) което ни казваха... (: Прегръщам те, Поетесо!

    ОтговорИзтриване
  3. PariZza, всеки има своите разбирания за красота. Ако говрим за стихове, според мен безспорно най-добрите са сътворени под въздействието на мъката във всичките й форми.

    Нел, липсва ми писането с теб, мое поетично отражение :( Дано скоро го възобновим. И аз те прегръщам!

    ОтговорИзтриване