четвъртък, 17 декември 2009 г.

Съвременна приказка на три гласа

Днес извърших истинска блондинска постъпка (да ме прощават обидчивите, визирам нарицателния образ) – опитах се да вляза в дреха, която определено не беше съгласна с това мое решение. Като награда за усилията получих усещане за клаустрофобия и няколко сериозни размишления. Замислих се за онова сладколико момиченце от една стара приказка, което лошата, но хубава, или по-скоро, хубавата, но лоша втора майка преследвала с каквото й дошло на ум. Дали ако Снежанка беше персонаж от съвремието, днес тя щеше да бъде задушена с маркова блуза, да припадне заради миризмата на спрей за коса и да я съблазнят с хамбургер от „McDonald’s”? Кой би й се притекъл на помощ, ако скейтбордът на чаровния принц остане без едно колелце? Дори седемте джуджета в модерната ни екранизация се падат късметлии, та ще се наложи да минем без тях от съображения за реалистичност – къде ти в тая демографска криза „седем задружни братлета”?! И какво ще остане, ако теглим чертата? Една отровна ябълка на склад, два гребена по-малко, три тона загубено детство... И много, много блондински постъпки. Жалка работа е това, да си приказен герой в днешно време. Нищо чудно, че момиченцата искат да са не принцеси, а киноактриси. На кого му се чака сто години, за да бъде спасен и омъжен набързо за непознатия, съблазнен от една снимка? Явно само на „старите лелки” като мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар