неделя, 7 март 2010 г.

Опити

Ти си в моите мисли. И стихове.
И ръцете ми нощем те търсят
през вълните от сънища, мигове,
през милиони протегнати пръсти.

И си пленник на моите лудости.
Малка, сладка лъжа е съдбата ти.
А погрешно си мислиш, че другаде
някой друг е отнел любовта ти

и е пуснал в бутилка писмото
как до мене сега се достига...

Ти така си помислил, защото
аз, навярно, съм твърде ревнива

и не соча къде ме пресича
и къде ме пробожда в гърдите
твоето явно обичане
на фона на моята скритост.

А за тебе изгарям и тлея...
И е чудно, че ти не разбираш –
даже вино с отрова да лееш,
и него до дъно ще пия.

февруари 2010 г.


Пропадам в очите ти,
когато пада нощта.
И се спускат косите-завеси.
Припламват искрите
на далечни лета
насред зима от огън и песен.
Погали ме с клепачи,
със устни пиши
по ръцете ми, голи от взиране.
От ъгъла мрачен
елхата блести.
И нашепва снега, че опиваме
всичко празнично
с страст,
по-гореща от греяно вино.
Среднощният час
до средата премина
и без тропот, без звън,
без копита
над покрива вън
нещо чудно прелита.
И се губя в очите,
И пропадам в ръцете.
И във чаши магия наливам.
А в подарък пресметнат,
Светът ми намига,
че животът по празник
е песен.

13.12.2008

I`m coming home

Ръцете ми треперят.
Но ти пиша.
И милиони мисли гонят се през мен.
Не си ми липсвал дълго
(колкото не дишах).
Дано не съм ти липсвала на теб.
Защото мразя да си тъжен.
И да хлипа
разплаканото общо между нас.
Завий го с твоите мечти.
И моята усмивка.
И почети му с топъл глас.
А аз ще те послушам
(от хиляда дълги мили).
И ще ти нарисувам с устни две звезди.
Едната пада.
Улови я.
И пожелай си щастие, което спи
до теб.
И без да те напуска
(и да е тъй капризно като мен),
да те целува. Да ти се усмихва.
И да е с тебе всеки ден...

Ръцете ми треперят.
И проблясват глухо.
(А, казваха, звезда не се побира в шепа.)
Заслушай се.
Навярно ще се счупя.
И при тебе ще се върна в шепот.
Но аз си идвам.
У дома.
При тебе.

февруари 2008 г.

Това са някои от хм, опитите ми да участвам в конкурси на сайт за хм, поезия. Две от стихотворенията спечелиха, другото беше на второ място. Колкото ги препрочитам, толкова повече се отчайвам. И се чудя кого да съжалявам повече - себе си, че съм ги писала, или другите, че са гласували за тях...

1 коментар:

  1. Трябва да ти кажа, че стиховете ти са прекрасни! И недей се чуди защо хората ги харесват. Харесвай си ги и ти, защото са много хубави, много!

    ОтговорИзтриване