Игри в Stih4e.com

1. И алчно за себе си ще го запазя,
което е останало от дните,
в които с мислите те мразех,
а с устни те преплитах
със всичко вътре в мене...
Целувай ме, додето още иска
да се окаже победена
от същността ти всяка моя мисъл.

2. Ще се пречупя, чуваш ли, ще стане!
по теб ще вика всеки дързък шепот,
във крайчеца на устните останал
от виковете, дето не изрекох.
И още повече ще те притисна
към нещото, което ме изгаря...
Бъди герой и се омитай,
бъди добър и се спасявай,
защото после много ще боли,
ако посегна ти и те ударя,
но не с ръце, а със лъжи,
че във сърцето ми те няма.
Отивай си, бъди добър
и мъката спести ми.

3. Обвивката ти - ред от мене.
Очите ти – ками в сърцето.
Ако се върнеш да ме вземеш,
ще ме убиеш, без да гледаш,
ще ме убиеш, без да искаш,
ще ме убиеш, без да можеш
ръка в ръка да стиснеш
и да забиеш даже ножа.

4. Пропада наум, а на яве
все лети, все лети, все лети.
То е малко, пробито, но здраво,
то в гърдите ми здраво тупти,
щом усети, че ти си наблизо,
щом от устни пророниш слова...
Във петите сърцето ми слиза
като ушлашена, млада жена.

5.По миглите ми пада звезден прах –
като брокат блестят желания,
от небесата паднали, защото в тях
не вярват вече пожелатели,
отишли си отдавна. В този парк
сега седя сама и тананикам.
Ресниците, от мъка, ми блестят,
а може би, от жалост, им намигам
и им прошепвам, че не са сами.
Да, вярно, много са високо,
но пък звездите са звезди,
за да ги гледаш, без да ги докосваш.

Започва тихо да вали.
Отварям си чадър и си отивам.
И утре ще си пошептим, звезди.
Аз днес си пожелавам да ви има.


6. Жаби-принцове пълнят света
и превръщат го в сива пустиня.
Ако трябва с целувка съня
да отнеме от мене любимия,
то да бъде жесток и подлец,
да е лошият в края на филма –
по-добре да е зъл, но човек,
а не кукла от слама и вълна.

7. Умри!... Да оцелееш,
ще значи, че си нищо,
че в моята постеля
е спала змия-хищник.
Дано погълнеш
каквото има в чашата –
отровата е пълна
със дози чисто щастие.
И ако те погуби,
ще знам, че си обичал,
но не си могъл със друга
да поделиш света и нищото.

8. Като топлийка в ръкава,
като косъм на рамото,
като значка на ревера,
като връвчица край дланите,
като слънце в очите,
като облак над мислите,
като луна до звездите,
отбелязали искане,
ще напомням начесто,
че мамейки мене,
ти себе си лъжеш.
И сърцето си вземаш.

9. Боса по жаравата-мисли
ще премина, щом ти си насреща.
И когато от пръсти дим и
любов се издигнат и смешна,
навярно, изглеждам, спомни си,
че за тебе през въглени ходя.
Дано някога някой откриеш,
който повече прави от обич.

10. А ти - не си огнище,
Да се преструваш, няма смисъл,
изгаснало е всичко.
Което си написал, писал,
което си изпял, изпял,
което си обичал – свърши.
Да го наречем „добър финал”,
а не с обиди да свършим.

11. Сипи ми, сипи ми, сипи ми.
То, пиянството, прави следи,
та дано заличава и рани,
които били са преди.
В този час съм самотна и слаба.
Само с мисъл ще ме прободе
тази болка, която остана
от предишния принцокретен,
който подсвирква безсрамно
след други принцесожени...
Сипи ми! Та белким да няма
накрая от него следи.

12. Небе господства във очите ти,
ще се загубя, ако не държиш
ръката ми през дните си...
Ако случайно си решиш,
че няма смисъл вече,
че аз не ти приличам,
кажи ми го навреме.
И не ме забравяй във очите си.

13. Но близки. По душа.
Разголена, до теб заставам.
Не ми е нужна суета,
захвърлям я и продължавам,
и сгушена във тебе,
докосвам се в страните ти.
Не ме е страх да гледаш
къде ще свършат дните ми.
Защото ти си близък,
защото те обичам.
А щом това е мизата,
разплащам се с сълзите си.

14. Мириша на барут от дълго време,
а ти миришеш на искри.
Май много с тебе сме се взели
и все е на сериозно, и боли.
На мушка си ми, знам, и аз съм.
Мишената се движи и върти.
Защо не спрем и не признаем,
че всъщност искаме да се взривим
от страст и от любови,
а не от динамит и от тротил.
Ще ти призная, съм готова
да се предам, ако си ти.

15. След жар не питай за огъня,
а след буря – за времето.
Ако искаш във спомени
да направиш промените,
за които говорим
и спорим до мръкнало,
открадни ме от мене!
И не пускай отмъкнатото.

16. Точка, Непознати!
Тире и запетая
едва ли ще дочакаш.
Аз няма да забравя,
че ти преди ме гони
и слага много точки.
Сега усмивки рониш
и казваш ми, порочни
били тогава дните,
днес си бил различен...
По-бързо си отивай!
И на точка не разчитай.

24.02.2010 г.