вторник, 23 ноември 2010 г.

Иска ми се да споделя нещо. И понеже ми е много болно и обидно, ще го кажа само на малката част от хората, на които им пука според какви принципи живеят и които уважават постигнатото от другия. Останалите злобни, нищожни и долни душици да не четат надолу. Госпожа/госпожица/господин с ник илиева особено много да не чете - да не се заблуди накрая, че И този текст е неин/негов/нечий.
Имало едно време едно листче. То било бяло и чисто, но го намерили хора и го изписали. Сложили му име и номер, закачили го на високо и му обещали, че всички ще спазват написаното на него. Да, но дошли други хора и се изплюли на листчето. И Законът за авторското право и сродните му права се свил в ъгъла, за да не го и стъпчат, и изхвърлят съвсем.
Имаше едно време, в което убеждавах дядо ми, че нито съм толкова талантлива, нито толкова важна, че да се притеснявам дали някой ще си присвои мои стихове. Грешала съм. Явно съм в клуба на известните. Йей! Хиляди благодарности тогава на скъпата ми илиева (извинявай, ти не заставаш с името си зад действията и не мога да ти благодаря както трябва - поименно), че ме направи достатъчно важна, за да бъда окрадена. Че и на деня след рождения ми ден... по-хубав подарък не знам да си ми правила, надявам се и да не си. Хиляди благодарности и на сайта, в които това е възможно и, очевидно, очаквано - www.bis.bg Тук ще ви цитирам, мили господа собственици, за разлика от вашите скъпоценни потребители, съгласно правилата:
ЛИЦЕНЗ НА СЕДЯНКА
1. Ако авторът не е указан изрично, то публикацията е от тип "Една баба каза" (т.е "Не съм аз автора и не се сещам кой е").

2. Ако авторът е указан явно:
2.1. и това не е самият потребител, то публикацията е от тип:
"Може и да бъркам,но автор, като че ли е"
(всеки може да се обърка, нали така?)
2.2. и това е самият потребител, то творбата e едновременно с лицензи...



Явно целият ми поетичен живот е „приказките на една баба” за тези хора. А какво правим с бабините деветини? Правилно, не им обръщаме внимание.
Толкова ми е неприятно от тази история, че изтрих всичките си публикации в stihovebg.com. Не че са ми виновни хората там, напротив. Но само това ми е по силите да махна, та да не го виждат онези, които нито го разбират, нито ги интересува защо, как или за кого е писано. Които не се свенят да грабят, да си приписват заслуги и да са нагли към онези, на чийто гръб избиват комплексите си. Заради тези хора изтрих и милите думи, похвали и предложения, които съм получила в Стихове-те. Ако можех, щях да залича всяко едно място, на което съм била в мрежата, само и само да не могат да омърсят съвсем всичко.
Но не мога.
А вие проверявате ли редовно къде ви има в google?

Няма коментари:

Публикуване на коментар